Анотацията подготви Деница Руменова Георгиева
   

Седмоградският говор е откъснат от българска почва през 13-ти век поради редица исторически събития. Езикът на седмоградските българи представлява преход от старобългарски към новобългарски. В седмоградските текстове се откриват известен брой гръцки словарни заемки. Проникнали са в говора на седмоградските българи още на балканска почва, т.е. преди 13-ти век.
    Гърцизми в езика на седмоградските българи:
    ела-елате, ката,комат, лаха са, липца-липцува, мартир, парясани, сатан, сосам, сполавам, трепеза, хора, оти.
Една част от гръцките заемки са известни от по-стари текстове. Други се налагат чрез непосредственото общуване на гръцко и българско население.
    Кратък критичен преглед на една от гръцките заемки в езика на седмоградските българи:
    мартир - от гр. мартир. Думата в значение на `мъченик` е проникнала в седмоградските текстове от немските оригинали. В старобългарските черковни текстове тая гръцка  дума редовно се превежда със съвядятель,послоухъ,м/он/ченикъ. По-късно обаче,особено в дамаскинската книжнина, думата мартир, както и глаголът мартирисвам в значение на `свидетел`,`свидетелствувам` се употребяват доста често. Заемките са познати и в редица съвременни български говори.
    Седмоградските текстове имат чисто народен характер. Гърцизмите, които откриваме в тях, положително датират от времето, когато седмоградските българи са живеели в своите родни места в Крайдунавска България. По-голяма част от тези гърцизми са били чужди на стария български литературен език. Седмоградските текстове спомагат за правилното хронологизиране на редица гръцки заемки в българския език.