Родопски диалект

[Шонов]

Има една песен на Надежда Хвойнева "Рипни Калинке"-в нея има преход душманиТе>душманиНе и мойТе>мойНе т.е. Т>H преди вокал.Може ли някой да ми го обясни!И от кой родопски говор е това и на какво се дължи тази фонетична трансформация?

[Ани]

С удоволствие ще обясня. Тази промяна не е фонетична, а морфологична. Става въпос за специален тип членуване в тези говори. Това е доста стара черта - смята се за една от най-архаичните. Води началото си от старобългарски език. Ето как стоят нещата: В стб. език е имало три разновидности на показателното местоимене според критерия близост/отдалеченост на предмета или абстракцията, за които се говори, спрямо говорителя. Имало е трета - немаркирана, обща. Те са били съответно: за близост- сь, са, се (за трите рода); за отдалеченост - онъ, она, оно (или диалектната разновидност със същото значение овъ, ова, ово) и за общо показване - тъ, та, то. От тях днес има ясно различими третолични (именителни) и показателни местоимения. В книжовния език са се загубили показателните местоимения за близост и функцията им е взета от общите - този, онзи, това, онова и т.н. В споменатите говори все още се пазят според дифернциацията - тая (общо), ная (далечна), сая (близка) ... нещо си в женски род. Там, ако ви кажат "сая чешма" - значи е близо, а "ная" - значи е далече. Кое е близо и далече - относителна работа
Както се знае, в нашия език (за разлика от другите славянски езици) от тези показателни местоимения, когато са в постпозиция, се развива задпоставена членна форма. В КБЕ само от общата форма - та (зи) жена = жената; то (ва) дете = детето. При мъжки род е малко по-сложно и сега няма да го обяснявам, но ако трябва, ще напиша после и за него. Но принципът е същият. В говоите, за които говорим, хората са си развили членната система от всички стари показателни местоимения със същото значение: жената (която и да е); женана (значи е далече от говорещия за нея); женаса (близката). Тук трябва да се уточни, че близостта/отдалечеността може да не са пространствени, а времеви, емоционални и др. Този елемент е характерен за повечето рупски говори, но най-добре е съхранен в Родопските (Централни рупски) говори. Това е тайната

[Шонов]

Благодаря!По-изчерпателно не можеше и да бъде!

[annylazarova]

Брей,то било доста сложничко,за обяснение,а ми изглежда толкова просто,като го слушам.