Предните гласни (В
старобългарски език е, и, ятова
гласна, малка носовка, малък
ер.) и йотата имат свойството да омекчават
съгласните от фонетичното си обкръжение. В по-общия смисъл на термина всяко
такова омекчаване се нарича палатализация. Задноезичните
съгласни к, г,
х, които принципно са били само твърди, не са можели да се подложат на това омекчаване. При съприкосновението си с горепосочените звукове те са се
променяли качествено в други съгласни. Тази промяна се назовава с по-тесния
термин І, ІІ и ІІІ праславянска палатализация (омекчаване) на веларите
(к, г, х).
Наименованията (1-ва, 2-ра, 3-та) са приети според предполагаемата
хронологична подредба на появяването на тези промени.
І
палатализация на веларите:
Промяната на к,
г, х съответно в съгласните
ч, ж, ш, предизвикана от
следходните гласни е,
и1, ятова гласна1,
малка носовка, малък ер. Индекс
1 показва монофтонгичния произход на гласните, при които е
възможен и дифтонгичен. Името на палатализацията показва, че се смята за
първа по време. Следходната позиция на гласните, които я причиняват, я
характеризира като регресивна (посоката на промяната е
обратна на звуковия поток на речта).
Внимание! Поради силно
палаталния характер на новополучените съгласни (ч, ж, ш),
следходната ятова гласна1 преминава в гласна
а, след като е извършила промяната. По тази причина в
някои думи виждаме к + ятова гласна = ча; г + ятова гласна = жа; х + ятова гласна = ша.
ІІ палатализация на
веларите:
Промяната на к, г,
х съответно в съгласните ц, з
(първоначално звучен африкат дз), с, предизвикана
от следходните гласни и2, ятова
гласна2. Индекс 2 показва
дифтонгичния произход на гласните, при които е възможен и монофтонгичен.
Името на палатализацията показва, че се смята за втора по време.
Следходната позиция на гласните, които я причиняват, я характеризира като
регресивна (посоката на промяната е обратна на звуковия
поток на речта).
Внимание! Различният произход на гласните
(монофтонгичен и дифтонгичен) не се отразява на звученето им. Този произход
може да бъде видян в етимона на звука в думата, но преди процеса
монофтонгизация на низходящите праславянски тавтосилабични
дифтонги. Може също да се установи по различния резултат при
палатализация.
ІІІ палатализация на
веларите:
Промяната на к,
г, х съответно в съгласните
ц, з (първоначално звучен африкат дз),
с, предизвикана от предходните гласни и, малка носовка, малък
ер. Името на палатализацията показва, че се
смята за трета по време. Предходната позиция на гласните, които я
причиняват, я характеризира като прогресивна (посоката на
промяната е права по отношение на звуковия поток на
речта).
Внимание!
Въпреки наличието на всички условия, трета палатализация не винаги
се провежда. Тази нейна особеност я определя като
непоследователна. Причините за явлението все още не са
добре проучени.
Запомнете!
Едновременно могат да съществуват условия за две палатализации, само ако
едната е прогресивна, а другата регресивна. В този случай се провежда първо
по-ранната. Единствената прогресивна палатализация е 3-та. Следователно при
равни условия с 1-ва или 2-ра тя не се провежда, защото е възникнала
по-късно от тях и веларните съгласни вече са били променени.
Можете да проверите своите знания ТУК.
Idea
Studio Ltd.©
Отпечатайте 
