Архаичните дамаскини са български писмени паметници от 16-18 в.Чрез тях се изгражда и утвърждава нов тип писмен български език-архаичен език на българските дамаскини.За най-пълни архаични преписи се смятат:Елинският,Рилският,Аджарският дамаскин и др.

1.Към правописните и фонетични черти спадат следните норми: Правописът следва Евтимиево-ресавския правопис; Срещат се съкращения от типа nomina sakra; Преписвачите следват Евтимиевите правописни норми; Срещат се надредни знаци, епентетично "л".

2.Морфологични и синтактични черти: При падежите без предлог най-често се срещат правилни форми при винителен падеж, а при тези с предлог, неправилностите доминират и те потвърждават вече казаното за падежите без предлог. Избегната е употребата на членна форма; при глаголните времена в сег.вр, 3л. ,ед.ч. инфинитивът е добре запазен; употребяват се сегашни и минали причастни форми вместо сегашно и минало време; присъстват компоративни форми с по- наред със старинните средства за сравнение; в края на изречението се поставя точка.

3.Към лексикалните черти се отнасят:еднаквостта при предаване на библейските цитати; абстрактната лексика със старинните суфикси-телъ, аръ; богата синонимия; формирането в лексикално отношение на два пласта - нов и архаичен.