Босилеградските говори се проучват от Рангел Божков и Йордан Захариев, проф.Тодор Бояджиев също се занимава с тях. Класифицирани са към Северозападните български говори с подгрупа Погранични говори.На територията на Босилеградско действат три ареала:

1. Тлъмски район-говори с /к',г'/ (от шт, жд) : [к'е, прак'а; врек'а; сваг'ам]

2. Лисински и частично останалите райони- говори с /ч, дж/ (от шт,жд") и с /у/ (от голямата носовка): [свеча ; межда ; муж ; зуб];

3. Босилеград с околността - говори с окончание /-о/, като общ член за м.р: [столо , мосто]

Тодор Бояджиев смята, че тези говори не принадлежат към Северозападните говори, защото по някои особености се присъединяват и към Югозападните:

1. /ъ/ замества старобългарските ерове като в Босилеградко се явява рефлексът /е/- [сън,дън-ден,овъс-овес,венъц-венец].

2. Голяма носовка не винаги дава /у/, понякога дава и /а/ или /ъ/

3. Рефлекси на /шт,жд/ не са винаги /ч/,/дж/,а и /шт/ , /жд/ и /к',г'/ - [връчам,прежда,клъчища ; куйк'а,туг'ина]

4. Освен окончание /е/ за мн.ч при имената от ж.р се явява и окончание /и/- [краве-крави,жене - жени]

5. Освен окончание /-мо/ за 1 л. ед.ч , сег.вр има и окончание /-ме/ - [идемо-идеме, душамо- душаме].

Академик Павле Ивич в своята "Диалектология на сръбския език" от 1956 посочва, че населението в Босилеградко по народност е българско и говори на сръбски диалекти.Той дели българските от сръбските говори.