Анотацията подготви Ели Дакес
Дакесян
В статията се разглеждат думите за означение на различните видове гора в
българския език, произлезли от старобългарски. Посочени са и техните
топоними. Големият брой на думите за местности, където е имало гора и
наименования на гори според техния дървесен състав, показва, че тези думи
са повече, отколкото в другите сродни езици. Разглеждат
се думи като: бранище (гора, която се пази от сеч );
гвозд (в старобългарски е означавала
„горичка”); гоштербеж (изтребена, изсечена
гора); дръмка (дърво); дрезга (тъмна,
гъста гора ); дрездак (гъстак, гъсталак );
лъка (влажна крайречна поляна ); лъч
(гора ); сухар, сухарак,
сухнок (изсушена след пожар или по други причини гора);
требеж („изтребена, изкоренена гора, за да се
създаде ливада или нива”); търша („изтребена,
унищожена гора”); шума („широколистна гора, в
която се добива листник” или „отсечени клони с листата”).
Упоменават се и видовете гори с най-много названия от трите
най-разпространени у нас дървесни вида (дъб, бук, бор) и техните
топоними.