Анотацията подготви Ели Дакес Дакесян

    Описани са двете съществуващи тенденции в съвременното езикознание – интегрираща (да се намери общото в различното) и диференцираща (търси се различното в общото) и се посочва, че между тях има взаимозависимост, доказана от МКА (методът на компонентния анализ). Посочени са двете направления в решаването на сементичните проблеми чрез МКА (от Г. Вотяк) – микролингвистично и макролингвистично, както и техните представители. Споменават се определенията за термина сема от Г. Хелбиг, А. Греймас, Г. Вотяк, Г. Гак. Според Гак семантичната структура е съвкупност от елементарни смисли, „семи” , съставящи това значение, а  всяка сема представлява отражение в съзнанието на носителите на езика на различни черти. Г.Гак различава интегриращи архисеми, диференциални и потенциални семи, които са по-подробно разгледани. Разглеждат се и ограниченията в съчетаемостта на думите на семантично равнище. Г.Гак има и идея за описване на семантичната структура на думата чрез йерархично организирани архисеми, диференциални и потенциални семи – на това също е обърнато внимание в статията.