Условия за допускане до изпит, теми за курсови проекти, конспект за контролна работа, препоръчителна библиография.

ДИСЦИПЛИНА: ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
ЛЕКТОР: Гл. ас. д-р Ани Кемалова
Водещ семинарни занятия: Гл. ас. д-р Ани Кемалова
Хорариум: 1-ви семестър Лекции/упражнения – 30/15 часа
2-ри семестър Лекции/упражнения – 30/30 часа

Условия за заверка на семестъра:
Условията за заверка на дисциплината през двата семестъра се поставят във връзка с Решение на ФС от 11.02.2008 г. и са съобразени със спецификата на изучавания материал и конспекта за провеждане на изпита.

1-ви семестър – За допускане до изпит 15 работни точки за семестъра. Активността се премира както следва: Курсов проект* - върху книга (монография, сборник, учебник и др) - 10 точки; върху статия - 5 точки. За приложена анотация на представения материал в електронен вид - по 2 точки за всяка анотация; пристъствие на семестриални занятия - общо до 5 точки.

*Всеки студент подготвя самостоятелно курсова работа по предварително зададена тема. Текстът на работата се представя в устно резюме (до 15 минути) на семинарно занятие и се предава на преподавателя в писмен вид. Презентациите се провеждат по предварителен график. Студентите сами избират от предложените тук теми за курсова работа. Заявените теми се отбелязват срещу факултетния номер на студента в информационното табло за текущ контрол. Библиографските материали по темите са приложени, за да може изборът да стане след обзорно запознаване с тях и да е съобразен с индивидуалните интереси на студентите. Датите за презентация се определят съобразно календара на академичната година.

2-ри семестър – За допускане до изпит Тест по конспекта на дисциплината - слаб - 0 точки; среден - 3 точки; добър - 5 точки; мн. добър - 7 точки; отличен - 10 точки. КОНСПЕКТ ЗА ДОПУСКАНЕ ДО ИЗПИТ - ІІ СЕМЕСТЪР

В края на втори семестър за студентите, които са получили право на заверка и са изпълнили теста по конспекта с оценка не по-малка от 6 точки, се провежда самостоятелна работа върху практическа задача за освобождаване от изпит.

ВНИМАНИЕ! Тази контролна работа е по желание на студентите, а не по зъдължение! Освобождаването от изпит става по преценка на преподавателския екип и е възможност за студентите, а не тяхно право!

Библиографски материали за курсови проекти - това са само част от материалите, които може да изберете. Всяко заглавие от раздела БИБЛИОГРАФСКИ МАСИВ в този сайт, което няма маркер АНОТАЦИЯ, също може да бъде презентирано и анотирано. Може също да предложите заглавия по материята, които не присъстват в тази библиография.

 

1. Василев, В. Правописната реформа на Евтимий и отражението ù в произведения на неговите следовници в българските дамаскинари. Търновска книжовна школа, т. ІІ. В. Търново, 1980, с. 405-421; Тончева, Хр. Христоматия по историческа лингвистика. П., 2006 (препечатка със съкращения)
   
2. Василев, В. Общи писменоезикови черти в преписите на архаични дамаскини. В: Старобългарискика, 1993, кн. 2, с. 99-10
3. Демина, Е. Тихонравовский дамаскин - болгарский памятник ХVІІ века. Т. 1, 1969 |НБИВ І 10421|
   
4. Демина, Е. Тихонравовский дамаскин - болгарский памятник ХVІІ века. Т. 2, 1971 |НБИВ І 10421|
5. Демина, Е. Тихонравовский дамаскин - болгарский памятник ХVІІ века. Т. 3, 1985 |НБИВ І 10421|
6. Велчева, Б. Добромирово евангелие. Български паметник от началото на ХІІ в. С., 1975
7. Велчева, Б. Норма и традиция в българските ръкописи от ХV-ХVІІІ в. Старобългаристика, 1991, кн. 4, с. 50-55; БЕ, 1966, кн. 2, с. 110-121; Тончева, Хр. Христоматия по историческа лингвистика. П., 2006 (препечатка)-
   
8. Съчиненият помашки език - български диалект от родопски пит. БЕ, 1996, кн. 3, с. 1-9
9. Единство на българския език в миналото и днес. БЕ, 1978, кн. 1
10. Мирчев. К. За периодизацията на историята на българския език. ИИБЕ, кн. 2, 1952, с. 194-201
    
11. Пенев, П. Диалектни различия в развоя на голямата носовка през среднобългарски период. Език и литература. 1975, кн. 6, с. 30-33; Тончева, Хр. Христоматия по историческа лингвистика. П., 2006 (препечатка) + Пенев, П. По въпроса за среднобългарското смесване на носови гласни. Доклади на ХІІ научна сесия на ПУ "П. Хилендарски". П., 1976, с. 303-304.
    
12. Пенев, П. Употреба на еровете в Македонското евангелие и въпросът за среднобългарските правописни системи. В: Научни трудове на ПУ "П. Хилендарски". т. 3 Филологии, 1995, с. 13-19 + Пенев. П. Към характеристиката на среднобългарските правописни системи (наблюдения върху употребата на носовките в Македонското евангелие на поп Йован). Език и литература, 1977, кн. 5, с. 33-38
    
13. Иванова – Мирчева, Дора. Стесняването на семантичната структура на думата като исторически процес. Известия на Института за български език, 1964, кн. ХІ, стр. 151-160 | НБИВ П 116|
14. Шимански, Тадеуш. По въпросите за проучването на праславянската лексика. БЕ, 1986, кн. 1, стр. 8-15
15. Милев, Ал. Латинските имена в българския език. БЕ 1957/1, стр. 54-66
16. Добрев, И. Гръцки думи в Супрасълския сборник и втората редакция на старобългарските богослужебни книги. БЕ, 1978, кн. 2 89-98
17. Мирчев, К. Бележки върху гръцките заемки в езика на седмоградските българи. В: Помагало по Българска историческа лексикология. Съст. Т. Славова и Т. Лекова. С., 1986
18. Мирчев, К. За хронологията на основните балканизми в българския език. БЕ. 1966, кн. 4, с. 281-293
19. Мирчев, К. От мати до майка. БЕ, 1957, кн. 3, с. 262-265 + Мирчев, К. За развоя на имената от R- основи в българския език. Славистични изследвания. С., 1973, кн. 3, с. 162-165
    
20. Георгиев, Владимир. Морфологични бележки: Произходът на формите от типа плам, пламък, пламик, пламен. БЕ, 1968, кн.1-6, стр. 350-357-
    
21. Георгиев, Владимир. Особености на старобългарските склонения. БЕ, 1980, кн. 6. Стр. 475-481
22. Мирчев, К. За смесването на окончанията в минало свършено и минало несвършено време на глаголите в българския език. БЕ, 1952, кн. 1-2, с. 36-45; Христоматия по ИБЕ. С, 1983, с. 195-205 (препечатка).
23. Гълъбов, Иван. Към въпроса за възникването на така наречения –охъ-аорист. БЕ, 1968, кн. 1-6, стр. 386-389 + Харалампиев, Иван. По историята на българския глагол (възникване на а-спрежение). БЕ, 1983, кн. 2, стр. 30-35 -
24. Мирчев, К. За съчетанията на глагола имам + мин. страдателно причастие в българския език. БЕ, 1973, кн. 6, с. 565-567 + Мирчев, К. За развоя на съчетанията iестъ + инфинитив в българския език.В: Славистичен сборник. С., 1973, с. 69-72 -
    
25. Мирчев, К. Кога възниква членната форма в българския език. БЕ, 1953, кн. 1, с. 45-50 + Мирчев, К. За членните форми в Добрейшовото евангелие, среднобългарски паметник от ХІІІ в. БЕ, 1956, кн. 3, с. 223-228.
    
26. Дуриданов, Иван. Към проблема за развоя на българския език от синтетизъм към аналитизъм. ГСУ, ФФ, т. 51, кн. 3, 1955 г., стр. 87-273